Най-старите известни врати датират още от древен Египет и са на възраст около 5 000 години. Те са първообраза на вратите в днешно време и са направени от клен. Със сигурност не са имали пантите, касите и ключалките, на които се радваме ние, но ни показват колко отдавна хората са имали нужда от тях и колко издръжливи са ги правили, за да успеят да преградят личното си пространство и да живеят необезпокоявани от външната среда.
Тези врати са открити в гробниците на фараоните. Намерени са както единични, така и двойни. Успели са да се запазят толкова дълго време, заради сухия климат и защото са били запечатани. Сега, след като гробниците са отворени за посещения от туристи, древните артефакти са застрашени.
Хората са правили врати за своите сгради хилядолетия наред. В началото те са използвали много прости конструкции от преплетени клони или дъски, които все пак са им вършили работа. Контрастът между вратите на обикновените жители и тези на владетелите е бил много голям и се е запазил дълго време.
Между другото, преди да продължите с четенето по-надолу, можете да разгледате различните видове кожени врати на Борман в София, фабриките с които работят са взаимствали много от уникалните врати на древността.
Масовите врати в древността са били направени от плет или кожа, през Средновековието и Ренесанса те също не са били много луксозни, а сковани от груб дървен материал. Тогава сигурността е била най-важна и никой не е обръщал внимание на външния вид и красотата. Единствено, сградите на владетелите са изглеждали добре. За тяхната изработка са се използвали обработени кожи и платнища.
Елините, за които знаем от Омир, са били много по-добре в това отношение. Техните врати били с рамки – месингови или сребърни. Крилата се изработвали от дъб, маслина, кипарис или кедър. Римляните също имали много разнообразни врати, между които такива с едно или две крила, а понякога се срещали дори сгъваеми и плъзгащи.
Първообразът на днешните врати с каси е вратата със свод, която е на 3850 години. Най-старата такава е открита в Ашкелон (Израел). Вратите в римския Пантеон също са подобни.
С християнската ера идва началото и на новата архитектура. Започват да се строят масивни и качествени сгради, като се обръща много голямо внимание на входовете.
В църквите от VI – VIII век крилата са покрити с бронзови плочи. Тогава целта е била вратите да изглеждат големи, внушителни и масивни. Има много такива примери – „Света София” в Константинопол, храмът във Витлеем „Рождество Христово” и др. Храмовите врати на „Сан Джовани Батист” (Флоренция) са много популярни. Направени са от бронз и орнаменти с изображения на растения и птици. Някои вярват, че източната врата на храма е точно копие на райската врата. В базиликата „Сен Аборджино”, намираща се в Милано, е една от най-запазените западноевропейски врати, която е с възраст над 1 600 години.
С развитието на исляма, мюсюлманските сгради започват да стават все по-внушителни. При тях също се набляга на масивните врати. Има много примери, сред които са джамиите в Кайро, където много успешно е съчетана комбинацията от дърво и желязо.
Вратите в западна Европа преди Ренесанса били с много тежки крила и архитектурни колони. Ти били богато украсени богато с дърворезба. През Ренесанса започват да се появяват по-изчистени модели с опростени дизайни. Величествените масивни модели отново се появяват заедно с Рококо, като се срещат най-често в дворците и храмовете.
Не е ясно кога са се появили за пръв път пантите, но се знае, че ги има от векове. Когато и да са измислени, те са оказали огромно влияние върху дизайна на вратите, защото се е наложило украсата да се прави с желязо и входните съоръжения да бъдат по-добре укрепени. Тежките врати в крепостите и замъците заемат голяма част от историята. Понякога крилата им били толкова тежки, че нямало как да бъдат отворени без помощта на допълнителни механизми, които се задвижвали много трудно от няколко стражници. Поради тази причина, големите входове на замъците се отваряли само веднъж дневно и се затваряли вечер след залез слънце за по-голяма защита.
Изразът „ключа на града” е възникнал още през ерата на градовете, оградени със стени. Той се използва като символичен жест към някой, който получава официално гражданство или за важни събития. В миналото има случаи, когато градовете са били нападани от прекалено силни войски и първенците им излизали пред портите, за да спасят своя живот и този на поданиците си, като предадат „ключа на града”.
В началото на XIX век вратите започват да се правят по начин, вдъхновен от древен Египет. Всичко стартира от Франция, която по онова време била водещия производител на мебели. Така моделите врати се разпространяват в другите европейски държави. През XIX и XX век много често при производството се използвал махагонът.
Между първата и втората световна война вратите следват една тенденция, но след края им настъпва истински бум на различни модели и започват да се използват всякакви материали и конструкции. Появяват се много фабрики и работилници, някои от които са уважавани до ден днешен.
През втората половина на XX век започва да се появява голямо разнообразие от стилове в интериора, а вратата става неизменна част от него. В страните от западния блок има най-голямо раздвижване в тази област. В социалистическите държави се утвърждават вратите от талашит, шперплат и други подобни евтини материали, които служат за разделяне на помещенията в дадено жилище. По-късно те започват да се използват масово в панелните блокове.
По-модерните и луксозни врати започват да навлизат в тези страни през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава те се поставят най-вече в обществените постройки, а целта им е да предизвикват възхищението на хората със своята здравина и стабилност.
Днес се срещат всякакви модели врати. Най-важно е от какви материали са изработени и с какво качество са. Освен това, не трябва да се подценява и дизайна, който е неизменна част от интериора. Могат да се намерят както класически врати от дърво, така и модели направени от стъкло, метал и синтетични материали. Всеки има възможност да използва въображението си, за да създаде лукса, който винаги е искал.
Съвременните врати се проектират според индивидуалните нужди. Те могат да бъдат здрави и устойчиви, олекотени и елегантни, със специално предназначение и т.н. Каквито и да са, не трябва да се забравя, че те винаги могат да изглеждат много добре и да впечатляват с външния си вид. Дали ще са плъзгащи се, летящи, сгъваеми, фалцови, въртящи се, сензорни или механични, няма никакво значение. Те вече не се използват единствено като преграда, а са се превърнали в аксесоар, който показва нивото на културата ни и дава много сведения за собственика на жилището.